top of page

  Община Разград е разположена в централната част на Североизточна България в

източната част на Дунавската хълмиста равнина.

Общинският център гр. Разград е разположен по протежение на река Бели Лом и по

северния склон на Разградските височини, на 60 км. от Русе, 130 км. от Варна, 55 км.

от Шумен, и 36 км. от Търговище.

В продължение на много векове Разград е естествен кръстопът, пресечен от важни

пътни артерии, свързващи централна Европа с Черноморието и Азия. През админи-

стративния център на Общината минават първокласният път Русе-Варна и железопътна линия, които са най-пряката стратегическа връзка между река Дунав и Черно море.

  Районът на община Разград  попада в умерено континенталната европейска климатична област, характеризираща се със студена зима (абсолютна минимална температура -26.8°С) и сухо, топло лято (абсолютна максимална температура +39.5°С). Крайдунавската тераса е открита за североизточните ветрове и е без средиземноморско влияние. Това е причина за горещите лета и студените зими. Есента и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима, поради малката надморска височина пролетта настъпва рано, но е по-студена от есента. Резкият контраст между зимните и летни условия характеризира климата на община Разград като подчертано континентален. Това се потвърждава и от средната годишна амплитуда, която е около 26°С и е една от най-голямата за страната.

 

 

 

 

Градоустройство

 

 

  Град Разград се е развивал върху характерния за региона равнинно-хълмист терен. Запазена е историческата традиция на местоположението още от времето на Римската империя.

  Макар и изграждана постепенно, градоустройствената структура е основана на радиално-кръговата система. Има създадени три промишлени зони, разположени периферно. Връзката между всички зони и структурни единици се осъществява относително безпрепятствено, тъй като основните комуникационни трасета са изтеглени на север. Проблематичен за транспортната достъпност е недостатъчният брой на напречните връзки през реката.

Селищата на общината са пример на нискоетажно жилищно строителство с изградени в голяма степен центрове и с частично реализирани елементи на инженерната инфраструктура.

  В различните зони на града са застъпени всички видове строителство - преобладаващо малкоетажно, индивидуално, жилищно и многоетажно индустриализирано жилищно строителство. Разград не е встрани от проблемите, създавани от характерните фактори на днешното българско градоустройство.

На първо място това е липсата на традиция в "традиционното" строителство, довела до изграждане на "панелните спални", а в днешно време - до хаотични прояви на привиден архитектурен цъфтеж, последван от почти тотален срив в строителството.

  На второ място е преследването на висока интензивност на застрояване в центъра на общината като белег на свободното пазарно икономическо развитие, базирано на частната инициатива.

Цитираните процеси, както и елементите на нарушаване на нормите в строителството са резултат на стихийност в икономическото, културното и политическото развитие.

В Разград има относително най-добро и многопосочно развитие на елементите на техническата инфраструктура. В същото време друг основен проблем на урбанизираната територия е състоянието на околната среда и условията за живот. В голяма степен това състояние зависи от безспорно изградената структура на бивши заводи и предприятия, която в момента е прекалено остаряла и има "неизвестно" бъдеще.

 

История

 

  Разград е освободен от войските на ІІІ-ти армейски корпус под предводителството на княз Александър Дондуков-Корсаков на 16 /28 януари 1878 г. На 22 януари / 5 февруари военният комендант на града Владимир Василиевич свиква гражданите за избиране на първия общински съвет. Избрани са 8 съветници и по предложение на окръжния началник за първи кмет на градската община е избран Георги А. Попов. /който управлява около една година/
Първият градски общински съвет изпълнява службата по правилното разпределение и събирането на данъците, по хигиенизирането на града и здравеопазването, организацията на учебното дело и др. Постепенно към края на века са създадени административно, финансово, техническо и санитарно отделение. Грижа на общината е стопанисването на общинските имоти, бани, аптеки. Общината насърчава и подпомага развитието на промишлеността и търговията, организира водоснабдяването и електрификацията на града. В административно отношение до 1901 г. общината е подчинена на Разградското окръжие. От тази година до 1934 г. е в границите на Русенски окръг, а след това до 1941 г. преминава към Шуменска област, от 1941 г. до 1959 г. – към Русенска област. През целия период от Освобождението до 1959 г. Разград е и околийски център.

  За сграда на общината в началото е използван бившият конак, който се намирал на мястото на сегашната Съдебна палата. През 1890 г. по проект на инж. Иван Буфа започва строителството на нова сграда, специално предназначена за община. Тя е окончателно завършена през 1893 г. Съборена е при строежа на новия драматичен театър, започнал 1980 г. Настоящата административна сграда е построена през 1984 г. по проект на арх. Стойко Дончев.

След политическите събития през септември 1944 г. в структурата и организацията на Разградското общинско управление не настъпват съществени промени. Запазват се съществуващите дотогава служби и управлението действа под контрола на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
След приемането на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия през декември 1947 г. всички такива на територията на общината се обособяват в едно общинско стопанско предприятие с търговско-индустриален характер. С приемането на Закона за народните съвети от 1951 г. Градският общински съвет променя наименованието си в Градски народен съвет на депутатите на трудещите се - до 1955 г., след което приема ново название - Градски народен съвет. Основните служби към Съвета са : Финанси, Комунално стопанство и благоустройство, Търговия и продоволствие, Местна индустрия и занаяти, Селско стопанство, Животновъдство и санитарно-ветеринарна дейност, Труд и социални грижи, Народна просвета, Народно здраве и Обща служба. Като местен орган на държавната власт Градският народен съвет провежда държавната политика на територията на общината: организира и провежда избори за общински съвети и за народни представители; следи за изпълнение поръченията на избирателите и разглежда жалбите на трудещите се; ръководи и координира дейността на стопанските предприятия, контролира здравно-социалната, комунално-битова и културно-просветна дейност.
  Една от основните функции на общинските управи е благоустрояването на града и изграждането на нови обекти, свързани с водоснабдяване, строеж на улици, планиране и регулация. Градският общински народен съвет подпомага училищата, читалищата, симфоничния оркестър, театъра и др.
От създаването на първия общински съвет до днес са упражнявали властта в града 46 кметове. Най-дълго е бил градоначалник Венелин Узунов /1991 – 2005 г./

bottom of page